Оправданият ефект е феномен, в който награждаването за това, което всъщност намалява вътрешната мотивация за извършване на това действие. Помислете за някои от нещата, които обичате да правите. Има ли спорт като волейбол или баскетбол, който обичате да играете? Вие сте страстен за плетене, четене, или събиране на филмови спомени?
Обикновено се занимавате с тези дейности само заради пълната му радост и удоволствие, а не за някакъв вид външно подсилване. Самата дейност служи като собствена награда. Ще ви изненада ли да научите, че когато сте възнаградени за неща, които вече сте доволни от това, вашето желание да участвате в тези дейности понякога намалява?
В психологията това е известно като свръхчувствителност и може да има сериозно въздействие върху вашите мотиви и поведения. Нека да проучим какъв е този ефект и как може да повлияе на поведението.
По-задълбочен поглед върху ефекта на прекомерна оправданост
Ефектът на неоправдано настъпване настъпва, когато външен стимул намалява вътрешната мотивация на даден човек да извърши поведение или да участва в дейност. Изследователите са установили, че когато се дават външни награди (като пари и награди) за действия, които хората вече намират за естествено възнаграждаване, те ще станат по-малко вътрешно мотивирани да извършват тези дейности в бъдеще.
Например, представете си, че децата в предучилищна възраст имат право да играят със забавни играчки по време на свободното си време. Ако лицата, които полагат грижи, започват да дават на децата възнаграждение за игра с тези играчки, децата всъщност могат да започнат да се чувстват по-малко вътрешно мотивирани да играят с тези играчки.
Какво причинява ефекта на оправдание?
Защо се случва ефектът на прекомерно оправдание?
Според една теория, хората са склонни да обръщат повече внимание на тези външни награди, отколкото на собственото си удоволствие от дейността. В резултат на това хората смятат, че тяхното участие в дейността е резултат от външните награди, а не от собственото им вътрешно оценяване на поведението.
Друго възможно обяснение е, че хората понякога виждат външното укрепване като принудителна сила. Тъй като се чувстват като "подкупени" за извършване на поведението, те предполагат, че го правят само за тази външна армировка.
Наблюдения
Проучванията установиха, че ако външното подсилване зависи от това да върши нещо добро, тогава поведението е по-малко повлияно от ефекта на неоправдано въздействие. Да бъдеш възнаграден за учене, например, вероятно няма да намали никаква вътрешна мотивация, която може да се наложи да учите. Това е така, защото вашият клас е подсилващ изпълнението. Те подсилват вашето изучаващо поведение, но те са зависими от това да се справят добре, вместо просто да преминават през движенията.
Изследванията също така показват, че използването на вербалната похвала като награда също изисква предпазливост. Децата, които са похвали за усилията си ("Ти си работил наистина трудно на тази задача!"), А не техните способности ("Ти си толкова умен!") Са склонни да вярват, че успехът зависи от усилията, а не от вродените таланти.
Децата, които развиват този тип мислене , също са по-склонни да продължават да се сблъскват с препятствия.
Препратки
Breckler, SJ, Olson, JM & Wiggins, ЕК (2006). Социалната психология е жива. Белмонт, Калифорния: Томсън Уодсуърт.
Griggs, RA (2010). Психология: Кратко въведение. Ню Йорк: Worth Publishers.