Основите на обсесивно-компулсивното разстройство (OCD) са обяснени
Вероятно сте чували, че хората се шегуват, че се наричат "OCD", когато изпратят една изкривена картина на стената или изтриват дръжката на кошницата си с антибактериални кърпички, но дали те са само перфекционисти или наистина имат OCD? Колко често е обсесивно-компулсивно разстройство (OCD)? Какви фактори водят до диагноза?
Какво представлява обсесивно-компулсивно разстройство?
Обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) е тревожно разстройство, характеризиращо се с два основни симптома - натрапчивост и принуда.
Обсебванията са мисли, образи или идеи, които няма да изчезнат, са нежелани и причиняват екстремни страдания. Например, може да се притеснявате непрекъснато, че сте замърсени със смъртоносна болест; че ще направиш нещо ужасно, като да извикаш нецензурно погребение; или че нещо ужасно ще се случи на любим човек. Други често срещани обсеси включват повтарящи се съмнения, като вярване, че може да ударите някого с колата си; необходимост от поръчка; агресивни или смущаващи идеи като мисли за убийство на партньора или детето ви; и смущаващи сексуални и религиозни образи.
Задръжките са поведения, които смятате, че трябва да извършвате отново и отново. Например, ако сте обсебени от заразяване, може да измиете ръцете си отново и отново. Други често срещани натрапчивости включват почистване, преброяване, проверка, искане или изискваща увереност и осигуряване на ред и симетрия.
Диагноза на ДЗР
OCD не може да бъде диагностицирана чрез кръвен тест, макар че може да се използва кръвен тест, за да се изключат физическите проблеми, които биха могли да причинят симптоми. ОКС в крайна сметка се диагностицира въз основа на честотата, тежестта и естеството на симптомите, използвайки клиничната преценка на квалифицирано психично здраве професионалисти. Обедите и принудите са обикновено постоянни и дълготрайни и могат да окажат негативно влияние върху взаимоотношенията, работата, училището и други области на живота.
Хората с ОДУ могат да прекарват един час или повече на ден, като мислят за своята мания или за поведение, което временно облекчава безпокойството, причинено от тяхната мания (т.е. измиване на ръцете им, докато не станат сурови, защото се чувстват мръсни). Възможно е обаче да има само натрапчиви или само принудителни и все още да се диагностицира с ДЗО.
Ключовият компонент на диагнозата е, че OCD се намесва в качеството ви на живот.
Причини за OCD
OCD засяга около 1,2% от възрастните и понякога се диагностицира в детска възраст. Няма разлика в честотата на OCD при мъжете и жените. Хората от всички култури и етническа принадлежност са засегнати.
Никой не знае точно какво причинява обсесивно-компулсивно разстройство, въпреки че има данни за генетичен компонент. Ако родител, сестра или дете е диагностицирано с ДЗО, съществува по-голям риск от развитие на разстройството, особено ако роднината е диагностицирана като дете или тийнейджър. Съществуват и доказателства, че някои части на мозъка просто не функционират правилно. Изследванията в областта на генетиката и мозъчните аномалии продължават.
Варианти на лечение за OCD
OCD не е лечимо, но реагира на лечение с лекарства , по-специално клас антидепресанти, известни като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), както и психотерапия. Експозиционната терапия може да бъде особено полезна за хора, чието ОДО оказва значително влияние върху качеството им на живот. Много хора с OCD установяват, че постигат най-добрия резултат, като комбинират медицинско и психологическо лечение.
Източници:
http://www.nimh.nih.gov/health/topics/obsessive-compulsive-disorder-ocd/index.shtml
http://www.samhsa.gov/disorders/mental
https://www.nami.org/Learn-More/Mental-Health-Conditions/Obsessive-Compulsive-Disorder
http://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/ocd/basics/definition/con-20027827