Колкото повече срещаме нещо, толкова по-малко вероятно е да реагираме
Хабитуирането е намаляване на отговора на стимули след повтарящи се презентации. Например, нов звук във вашата среда, като например нов тон на звънене, може първоначално да привлече вниманието ви или дори да ви разсее. С течение на времето, докато сте свикнали с този звук, отделяте по-малко внимание на шума, а отговорът ви на звука ще намалее. Този намален отговор е навик.
Примери за навигация
Начинът на обитаване е една от най-простите и най-често срещаните форми на учене. Тя позволява на хората да настроят несъществени стимули и да се съсредоточат върху нещата, които наистина изискват внимание.
Представете си, че сте в задния двор, когато чуете силен шум от двора на ближния си. Необичайният звук незабавно привлича вниманието ви и се чудите какво се случва или какво може да предизвика шума. През следващите няколко дни шумотевичният шум продължава редовно и постоянно. В крайна сметка, просто изглаждате шума.
Това не е само звук, което ни подтиква да станем обичайни. Друг пример е да се разплитат някои парфюми сутрин преди да си тръгнете за работа сутрин. След кратък период вече не забележите аромата на вашия парфюм, но другите около вас може да забележат миризмата дори след като не сте го осъзнали. Това е и навикът.
Характеристиките на наследствеността
Някои от основните характеристики на навиците включват:
- Продължителност: Ако усещането за привикване не е представено за достатъчно дълъг период преди внезапно повторно въвеждане, реакцията отново ще се появи отново при пълна сила, явление, известно като спонтанно възстановяване . Така че, ако шумният удар на шумен съсед (от примера по-горе) трябва да спре и да започне, няма по-малка вероятност той да се приобщи към него.
- Честота: Колкото по-често се представя стимул, толкова по-бързо настъпва навикът. Ако носите същия парфюм всеки ден, е по-вероятно да не го забележите по-рано всеки път.
- Интензивност: Много интензивните стимули обикновено водят до по-бавна навик. В някои случаи, като оглушителни шумове като алармена сигнализация или сирена, навикването никога няма да се случи (алармата на колата няма да бъде много ефективна, ако хората спре да я забележат след няколко минути).
- Промяна: Промяната на интензитета или продължителността на стимулацията може да доведе до повторно повтаряне на първоначалния отговор. Така че, ако този ударен шум стана по-силен с течение на времето или се скъса рязко, вероятно ще забележите отново.
Защо се появява наследственост
Хабитацията е пример за неасоциативно учене, т.е. няма награда или наказание, свързано с стимула. Не изпитвате болка или удоволствие в резултат на ударите на съседа. Защо го преживяваме? Има няколко различни теории, които се стремят да обяснят защо настъпва навик, включително:
- Еднофакторната теория на навиците предполага, че постоянното повтаряне на стимула променя ефикасността на този стимул. Колкото повече го чуваме, толкова по-малко го забелязваме. Тя става неинтересувана за нашите мозъци, по някакъв начин.
- Двуфакторната теория на навиците предполага, че съществуват нервни процеси, които регулират отзивчивостта към различни стимули. Така че нашите мозъци решават за нас, че не е нужно да се притесняваме за този ударен шум, защото имаме по-неотложни неща, върху които да съсредоточим вниманието си.
> Източници:
> Домян М. Принципите на ученето и поведението. 7th ed. Wadsworth Publishing; 2014 година.
> Rankin CH, Abrams Т, Barry RJ, et al. Възобновяване на настаняването: Актуализирано и преразгледано описание на поведенческите характеристики на наследствеността. Невробиология на ученето и паметта . 2009; 92 (2): 135-138. Дой: 10.1016 / j.nlm.2008.09.012.