Какво представлява автономната нервна система?

Автономната нервна система регулира разнообразието от процеси на тялото, които се извършват без съзнателно усилие. Автономната система е част от периферната нервна система, която е отговорна, както подсказва името, за регулиране на неволни функции на тялото като сърдечен ритъм, кръвен поток, дишане и храносмилане.

Структурата на автономната нервна система

Тази система е разделена на три разновидности: симпатиковата система, парасимпатиковата система и чревната нервна система.

Автономната нервна система работи, като получава информация от околната среда и от други части на тялото. Симпатичните и парасимпатиковите системи имат тенденция да имат противоположни действия, при които една система ще стимулира отговора, а другият ще я попречи.

Традиционно се смята, че стимулирането се осъществява чрез симпатиковата система, докато се смята, че инхибирането се осъществява чрез парасимпатиковата система.

Много от изключенията от това са открити. Днес симпатичната система се разглежда като бързо реагираща система, която мобилизира тялото за действие, където се смята, че парасимпатиковата система действа много по-бавно, за да овладее реакциите.

Например, симпатичната нервна система ще действа за повишаване на кръвното налягане, докато парасимпатиковата нервна система ще действа, за да я понижи.

Двете системи работят съвместно, за да управляват реакциите на тялото в зависимост от ситуацията и нуждата. Ако, например, сте изправени пред заплаха и трябва да избягате, симпатичната система бързо ще мобилизира тялото ви, за да предприеме действия. След като заплахата премине, парасимпатиковата система ще започне да намалява тези реакции, бавно връщайки тялото ви в нормално състояние на почивка.

Какво прави автономната нервна система?

Автономната система контролира различни вътрешни процеси, включително:

Автономните нервни пътища свързват различни органи към мозъчния ствол или гръбначния мозък. Съществуват и два ключови невротрансмитери или химически посланици, които са важни за комуникацията в рамките на автономната нервна система. Ацетилхолин често се използва в парасимпатиковата система, за да има инхибиращ ефект, докато норепинефринът често действа в симпатиковата система, за да има стимулиращ ефект върху тялото.

Проблеми с автономната нервна система

Редица нарушения и други причини могат да доведат до смущения в автономната нервна система.

Някои от тях включват болест на Паркинсон, периферна невропатия, стареене, нарушения на гръбначния мозък и употреба на наркотици.

Симптомите на автономното разстройство могат да включват замаяност или замайване при стоене, еректилна дисфункция, липса на пот, уринарна инконтиненция или затруднено изпразване на пикочния мехур и липса на реакция на зеницата.

Диагностиката на автономно разстройство изисква оценка от лекар, която може да включва физически преглед, записване на кръвното налягане, когато пациентът лежи и стои, изследва реакцията на пот и електрокардиограма. Ако подозирате, че може да имате някакъв тип автономно разстройство, консултирайте се с Вашия лекар за допълнителна информация и тестване.

Словото от

Автономната нервна система играе важна роля в човешкото тяло, като контролира много от автоматичните процеси на тялото. Тази система също така помага на организма да се справи със стреса и заплахите, както и да върне тялото в състояние на почивка след това. Научаването на повече информация за тази част от нервната система може да ви даде по-добро разбиране за процесите, които са в основата на много човешко поведение и реакции.

> Източници:

> Hotta, H, & Uchida, S. Стареене на автономната нервна система и възможно подобрение на автономната активност чрез използване на соматична аферентна стимулация. Geriatr Gerontol Int. 2010; Suppl 1: S127-36. doi: 10.1111 / j.1447-0594.2010.00592.x.

> Jänig W. Автономна нервна система. В: Schmidt RF, Thews G. (eds) Human Physiology. Спрингър, Берлин, Хайделберг; 1989. doi: 10.1007 / 978-3-642-73831-9_16.

> Kreibig, SD. Активността на автономната нервна система в емоциите: преглед. Биологична психология. 2010; 84 (3), 394-421. Дой: 10.1016 / j.biopsycho.2010.03.010.

> Straub, RO. Здравна психология: биопсихосоциален подход. Ню Йорк: Максимиан, 2016 г.